Художник поисках да бъда в живота.
В красива картина да те пресъздам.
С бои разноцветни не цапам платното.
Със моите чувства рисувам, със плам.
Със огън червено ще бъде сърцето.
Щастливо зелени са твойте очи.
Ефирно въздушна направих душата.
Отгоре поръсих ти звездни сълзи.
От изгрева в розово аз украсих те.
Златисто ти сложих от тучни поля.
Добавих ти синьо. Небето ми даде.
И залез вълшебен във теб засия.
Ред бели мъниста в усмивка да светят.
А ласкаво нежни са твойте ръце.
Прегръдка рисувам кат лятото топла.
И страст ще разпалвам със мойто сърце.
Художник поисках да бъда в живота.
Със моите чувства рисувам, със плам.
За мене ще бъдеш картина прекрасна.
Аз моята обич на тебе ще дам.
Посветено на...Истинската любов!
© Христо Костов All rights reserved.