Ще те обичам, но няма да те имам
ще те целувам само, че насън.
Може да изгарям аз отвътре
но ще бъда същата отвън.
И болката си не ще ти покажа
ще мине някой ден, аз знам.
И сърцето в мене да изгаря
цигара ще запаля си от там.
Когато срещнеш ме в очите ми не гледай
ще видиш вътре само любовта.
И двамата със тебе знаем,
че чака само някоя искра.
За грешките дошло е време да платим си,
нали сме грешници и двамата със теб.
А грешката голяма, тъй и не открихме
която ни превърна в кубче лед.
Но щом е писано със лихвите ще плащам
да бъдеш само истински щастлив.
Дори ръката твоя да не хващам
поне ще знам, че един от двама ни е жив.
И от спомените наши поне един ти остави си,
не ги изтривай всичките, недей.
Новата любов когато в теб угасне
от споменът на нашата се сгрей.
© Виктория Петрова All rights reserved.