Meжду дърветата е странно тихо,
само буболечки бавно чоплят им корите,
доскоро сигурно беснял е вихър
и ухае на опустошение, на гибел.
Снощи те сънувах, беше зъболекар
и болеше ме главата от бръмчене,
после те видях на сцена, дадоха ти Оскар,
за филма "Хуманността", която мразиш.
Свалих ти очилата, за да ме погледнеш,
не съм висока, нито нося рокля,
бира ти налях, за да се поглезиш
и обещах, че няма да говорим за пороци. ...