Петелът, алчен поглед ококорил,
на сънищата нервно дръпва шалтера.
Подгонва гневно дяволите бродници
обратно по пътеките към ада...
Сърдита съм. Избяга като дявол
от кътчето, в което бях те скрила.
И не успях дори да се зарадвам
на кратките минути на взаимност.
Не съм те канила. Ти сам дойде в съня ми.
Завесата на самотата дръпна.
Говорихме си дълго, много дълго
и пихме любовта на малки глътки... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up