Apr 18, 2012, 10:43 AM

Ще те пусна да си идеш 

  Poetry » Love
759 0 2

Ще те пусна тихо да си идеш,
няма вече между нас любов,
снегът затрупа всяка диря
и вятърът руши последния ни мост.

 

Празна ще е стаята без обич,
без глас тъгата ще крещи,
но с тебе няма да се върнем вече,
обречени са нашите души.

 

Отдавна хлад пропука любовта ни,
в огнището ни огън не гори,
черни спомени и бледи сенки само
като облак скриха топлите очи.

 

Ще те пусна да се идеш... тихо,
в сняг ще се превърнат моите сълзи,
самотата искам с тях да скрия
и студа  - да ми помогне, за да не боли.




© Ирина Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрав, Ирина!
  • Болезнен, но верен път. Душите не са обречени. Пътят не е свършил. А болката... тя няма да мине, но ще се явява все по рядко.
    Прекрасно откровение! : )
Random works
: ??:??