Ще те спася

Някъде там, сред безброй лъжи, е твоето аз,

опитвайки се да избяга от реалността.

Изгубил контрол, не знаеш кой си, заблуден,

очаквайки нереалността да те спаси.

Търсейки спасението в думи, запечатани някъде

там, заучени фрази, грешно тълкувани... капан

от собствени изплетени мрежи.

Търсиш мира под камък, паднал от небе,

сипещо киселинен дъжд.

Виждаш ден, а всъщност е нощ.

Вярваш в това! А кой ще повярва на теб сега?

Не те ли е страх да се криеш зад тези ледени

стени, отблъсквайки приятелите си.

Толкова грешно!

По-добре не бягай надалече, аз ще те последвам

и ще те спася...

Рискуваш да загубиш контрол, побъркан, сам...

Далеч от реалността, просто някъде там, изгубен.

Подай ръка, не се страхувай да направиш крачка

напред, за да те спася.

Ще разбия тези лъжи, забулени зад каменни стени.

За да те спася, рискът си заслужава.

Опитай се да повярваш в онзи, който винаги

те защитаваше от враговете ти, опитвайки се да те

спаси, а всъщност най-големият ти враг си бил самият ти.

(Не може да бъде, аз обърках, човешко е да се греши).

Ще те спася, дори да жертвам живота си за теб.

Просто приятели, съдба.