Знам, че тази нощ ще те сънувам.
Нощ след нощ при мене идваш сам,
да прошепнеш тихо думичка жадувана,
заедно да се помолим - като в храм.
Да, ще си отидеш на разсъмване,
като бледа сянка, носена от мисълта.
И сънят отново няма да се сбъдне,
и ще чакам с нетърпение нощта...
Денем си отчайващо далече -
утрото разделя ме без жал от теб,
а душата ми, на този ад обречена,
пак те търси в царството на Феб. ...