Постъпих подло, знам това, грешката си аз разбирам, но разбирам я едва сега, когато потънала съм отново в самота.
Разбих сърцето ти с лъжата си отровна, а сърцето мое дори не се трогна. Нараних душата ти дълбоко, държах се подло и гледах от високо.
А сега?! Сега те обичам, но ти обичаш друга, сега те желая, но ти желаеш друга, сълзите ми се стичат бавно, но ти не виждаш това и аз продължавам да плача тайно през нощта.
Всичко това обаче аз го заслужавам, разбирам го и затова си го признавам. Да, мъчно ми е, мъчно ми е, че те предадох, мъчно ми е, че нищо хубаво не ти дадох.
Хайде, тръгвай и щастлив бъди, назад не се обръщай, само напред върви. Аз ще изкупя греха си и може би ще се оправя, със зъби и нокти ще се боря, но грешката си ще поправя. И кълна се, ще те върна, дори ако се наложи смъртта да прегърна!
Ако прегърнеш смъртта, няма как да си го върнеш, защото теб самата няма да те има. Не плачи, а се бори... за себе си, за живота си, за любовта си! Успех, мила
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.