Ще те запомня, както те намерих,
ще сложа кръст на онзи тротоар
и ще напиша колко си безверен,
за да се върнеш в тиха вечер нежелан.
И иска ми се да те върна,
да кажа, че отдавна не боли,
да имам силата да се отвърна
и да те забравя може би.
Но някой ден, безлично-прозаичен,
ще се удавя в собствените си сълзи...
А само исках да си романтичен
и да повярваш в мъничките ми мечти...