Красива си...
Със всичките бели
слънца, вплели лъчи
в косите ти сутрин по изгрев.
Пречистена от лятна
роса – със щурчета в очите,
газиш по светли пътечки
и търсиш оная ненамерена
все още сълза...
Която я има и понякога, спира
без да усетиш... Напомня,
че ти беше оная красива любов, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up