Ще ти подаря всички сезони,
мого пъти, насън и наяве
и няма нужда да помниш.
Път и години забравяй!
Дойде ли дъжд, ще е жажда.
Сипя ли вино, ще пиеш.
Млъкне ли цвят, ще ти раждам
победоносни магии.
Птиците - най-издръжливи,
ще се отричат от юга
и на криле ще издигат
топлите ни безумия.
Ти ми кажи, можеш ли
тайната да опазиш
в рецептата ми за рози,
когато е тясна вазата?
Луната щом арфа държи
и светлината катери
струните - далѝ аз и ти
стъпките ще намерим?
Стига ли малкото мое кутре
нишка да не изпусне?
Есен е... някоя. Имам ли теб,
дългата смърт ще е късно.