А стария бряст под терасата
навява на детските спомени,
ще дам топлината на вятъра,
за да се присвия до клоните.
И ще се промъкна сред тъмното,
за да пропълзя до терасата,
като птица - ще вдишам от въздуха,
за да ги видя след залеза.
Ще жертвам до капка сълзите си,
очите да станат малинови,
и ще се изгубя във дните -
да търся забравено минало ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
На баба Лора и дядо Димо, които обичах безкрайно на безкрайна степен.