Тази нощ щом небето затвори очи
и под облак завити звездите се скрият;
в безтегловна прегръдка със теб ще мълчим -
всеки миг да превърнем във наша магия.
Ще се вслушваме в шепота вятърен тих
и в безмълвния стон на душите ни в мрака.
Силуети, преплетени в лунен триптих,
ще изгарят във огън – жадуван и чакан.
Ще рисуваме с дъх по стъклото следи –
отпечатък от мойто и твоето име.
И ще слеем в едно и сега и преди;
ще изтляваме бавно, до болка раними… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up