Ако ми кажеш някой ден,
че слънце вече няма да изгрее,
че времето вървежа си ще спре,
че птиците ще спрат да пеят,
че вятърът притихнал, наскърбен, ще спре земята да люлее,
и облакът ще легне, уморен, на някоя поляна, без да смее
да се разплаче, та дори за миг...
Ако ми кажеш някой ден,
че изворите ще заспят дълбоко,
реките своя бяг ще спрат,
че синьото небе ще стане тъй високо за птиците, поели своя път!
Че някой кръстопът ще опустее, ...