Хазната си отвори есента
и взе да ръси по земята злато,
а на небето светло завеща
прекрасно колие от птиче ято.
Раздаде всичко - късните цветя,
мъглите - куп воали и дантели,
килими, изтъкани от листа,
на облаците губерите бели
и бисерните семена в пръстта,
и гроздовете - бурета със вино...
Увлече се дотам от щедростта,
че си замина като просякиня.