ЩЕДРОСТ
Жените на Пловдив приличат на слезли току от картина
на Майстора , идат, люлеейки въздуха цветен.
Когато безкрайното шествие тяхно нататък отмине,
над храма на моето тяло, душите им дълго ще светят.
Смълчава се сякаш до унес привечер Античният театър,
където за тях Бог реди представление свише:
на роклите тънки, из гънките скришни, разгулният вятър ...
желания тайни втъкава и тъмни послания пише...
Дори и без кратки целувки откраднати, може би пътьом,
надмогвам, и битки, и всички знамения лоши,
защото на чужди сълзици ревниво кристалите кътам ...