Де нахалост още хвърка

днес ума ти бре, момче!

Ей, опичай си акъла –

друг да не го опече!

В този подъл свят – греховен

и преситен на лъжи,

на неправда – гнет вековен,

де си тръгнал ти, кажи?

Що в душата ти се бърка,

се бунтува и гнети?

Съвестта ли дето пърха

в бледосинкави мъгли?

Скрий глава си под коруба,

щом се облак зададе.

Ако ще да свят гладува –

само ти да си добре.

Туй да не те притеснява –

ти бъди навеки горд  -

че родина се продава

и че чезне цял народ!

Че се гаврят враговете

с родни свидни синове –

ерозират бреговете

тихо и подмолно те...

Че един народ загива,

бавно стапя се и мре.

Да тъжиш – не ти отива,

майната му – нека мре!

Дека хвърка ти акъла

днес нахалост бре, момче?

Ти човек ли си, ил' кукла

без душа и без сърце?

Дето гледа безпристрастно

властник как ще предаде

българските интереси

и крадецът как краде!

Що ли още спиш, човече?!...

31.08.2012 г. Гр. Куклен