Ти си черното петно в моята младост,
но пък се научих да обичам черно.
Ти си чудовището, поглъщащо моята радост,
добре, че черното винаги ще е модерно.
Ти си увехналото цвете,
напомнящо за далечното лято.
Ти си мирисът след дъждовете,
ти си рушителят на всичко свято.
Ти си пустошта страховита,
която винаги се стремя да заобикалям.
Ти си виелицата ледовита,
заради която летните лъчи забравям. ...