Aз не съм онова красиво сияние,
което твоите очи да стопли.
Нося радост, но след туй разкаяние...
И мойте песни се превръщат във вопли.
А ти си смел! Много смел си! Признавам.
Устремен, презглава се впускаш в живота ми.
Готов си даже да падаш и ставаш.
Но поспри се, че няма да смогнеш!
Ако искаш със мен, до мен да вървиш,
подредения свят трябва днес да напуснеш.
И предварително трябва да ми простиш
за отровата, която в тебе ще пусна.
Ти ми казваш, че от всичко си видял
и че не ти е чуждо нищо НЕчовешко.
Аз съм първата крачка към твоя провал.
Опитай, щом имаш право на грешки.