Щом лятото сбогува се със нас
за дълго дните ни ще обеднеят.
Все още под магичната му власт,
до късно ще будуваме на кея.
И жадно ще се взираме напред,
където свети лунната пътека,
пред нас ще диша сънното море
и бриз косите ни ще роши леко.
До съмване ще скитаме сами
по плажа - вече опустял и тъжен -
със спомен за отминалите дни
тъгата своя някак да залъжем. ...