След всичките брождения душата ми
намери място за любовта във мен.
В една звезда далечна на небето ми
в струящите лъчи - триптих от звън.
Там я обгърнах с топлите нюанси
от всичките трептения във мойта гръд.
Сега тя свети чиста от сълзите ми,
които съм изливала, Любов, за теб.
Там няма грях и плач, и горест.
Там всичко е безмерна светлина,
защото беше и остана нежна обич,
с която те пових със своята душа.
Пътувай, грей, бъди щастлива!
Ти - моя мъничка, но истинска звезда,
и ако някога и някой те погледне,
дари му от бликащата в тебе Светлина.
На малкото дете изтрий сълзичката,
на скитника надеждата за дом му подари.
На търсещите бряг посочвай пътя.
На влюбените цветните искри.
Щастлива съм, че Любовта ми от безпътица
в най-чистата звезда се прероди!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
http://www.youtube.com/watch?v=AW4Iq804Rpw&feature=player_embedded