Щом мене ме няма
Осланената обич от стряхата капе.
Упорито, отмерено звукът се забива.
В неделното утро мъглите се хапят.
Жарта във камината вече изстива.
Отварям очи. Изгревът - вишнев.
На крачка от полета мисъл ранява.
Ние сме трима... Един е излишен.
Светът е удобен само за двама.
Не е страшно, че вече за теб съм прокажен.
Каквото остана и то е за двама!
Отново се сплитам и въобще не е важно,
че много боли те! Да-а-а. Щом мене ме няма...
Безкрайност по нула над теб се извила.
Откъдето си тръгна, треви плачат с роса.
Тази болка ще носиш, както се носи кобилица,
а бакъри със мъка ще ти нижат стиха.
Колко имаш победи?! Развълнувани "Да!"-та?!
Какъв ми е номерът в дългия списък?
На теб не държа, но боли ме когато
за мъж ме поиска птичият писък...
Вместо сърце - в гърдите камбана!
Щях да запея, ама златото пукнато.
Хищен сокол за теб ще остана.
Клисар да бъде, други е хукнал...
Вече ни глас, ни душа не остана.
Звънарната селска плаче в безпътица.
Дочувам отнякъде да грачи и враната
за нечия мъка и за безсъница...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви! Зем.
-
Дълбок и прочуствен стих!Тъжен ли си,Краси?Прегръщам те с много обич,приятелю!
-
дълбоко чувство на тъга....Поздрави!!!
-
Осланената обич от стряхата капе.
Зем, просто ме жегна с това... -
Специално моето огледало е силно дразнещо, защото е старо, некачествено и олющено, но още не съм се занимал да го сменя. Иначе щеше да е добре, ако можеше да се бръснем без помощта на такова.
-
"Откъдето си тръгна, треви плачат с роса."
Следа е, Зем... -
"Безкрайност по нула над теб се извила.
Откъдето си тръгна, треви плачат с роса.
Тази болка ще носиш, както се носи кобилица,
а бакъри със мъка ще ти нижат стиха."
Зем, разби ме! Наистина, ти казвам! Обаче сбъдването е възможно по всяко време. То е като Божия благодат - идва, когато вярата ти е на предела на изчерпването си. Тогава обаче е най-медено! Поздрав!
-
Много силен и много болезнен стих!
Поздрави Зем! -
Ей, Зем, много црногледа творба. Че за що за птица би бил ти прокажен?
-
Много ми напомни един незабравим Пеньо Пенев - със силата на болката! Пожелавам ти по-силен дух от неговия!
-
Много е хубаво- хапещи мъгли , плачещи треви и вишневи изгреви !
-
Това няма как да бъде подминато, Зем! Ти знаеш - силата на извора!
Харесвам стиховете ти! -
Крещящ от болка стих, ЗЕМ!
Много си добър!!! -
Безкрайно силен и въздействащ стих! Поздравления, Зем.!
-
Дълбоко докосващо душата на тези,които имат такава!
Великолепно предадени чувства!Поздрави! -
Прегърбих се..(от мойта си кобилица).
Стихът е необикновено образен, тежи,крещи и с първия куплет вече четящият е "вътре". -
"Отварям очи. Изгревът - вишнев.
На крачка от полета мисъл ранява.
Ние сме трима... Един е излишен.
Светът е удобен само за двама."
!!!
поздрав!
-
С радост те ета!Поздрави!
-
Тежко и силно...като старо вино!
-
Силен стих!
Хареса ми, как си го написал!
Поздравявам те!
...Но я си направи ти един списък, само с една любима и бъдете щастливи! Аз направих така и то благодарение на вашите съвети.
Дерзай приятелю! -
Много тежък стих, Зем!
Дълбок и прочувствен!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
