Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jan 27, 2011, 11:51 AM

Щом мога да обичам 

  Poetry » Other
586 0 4

Щом мога да заплача и пролея
сълзи на обич, радост и тъга.
Щом мога със лъчи да ветровея
и да ги сплитам с пръсти във дъга.
Щом мога със зората да говоря.
Със залеза да шепне моята душа.
Аз още мога да обичам  и умея
да чувам нотите на любовта.
И се усмихвам на полетели птици
по  дланите на ширналото се небе,
и от звезди във нощи бели
си очертавам пътищата във сърце.
А мислите ми тичат след луната,
окъпана във златна светлина,
а с утрото се будят със зората
пречистени във сребърна роса.
Аз виждам Светлината как обгръща
с най-нежната си ласка моя взор.
Любов, която като приказка прегръща
душата ми с криле във син простор.
От музиката на сърцето Тя набира
красивите мелодии от жар и топлина,
а после със очите ми  препраща
лъчи, преплетени от обичта.
И става чудо, претворение от светлост
разлива се по земното кълбо.
Красивото Сияние със феерично име
пренася ме във цветен кръгозор.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??