vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
Aug 29, 2009, 11:39 AM

Щом на пода си ти 

  Poetry
1043 0 14



По средата на стаята свири виолата.
А таванът пропукан е празен почти.
Полилеят е свит на кълбо. А по лампата
закачалки за хора се стрелят с очи.

От тавана виси мойто малко плашило.
То си има глава и ръце, и крака.
И от кръста надолу е толкова живо,
сякаш иска да срита с коляно света.

Иска майка и татко. И сега се усмихва.
А виолата вече не свири – крещи.
Мойто малко плашило не спи, не утихва
и не може да спре. Щом на пода си ти.

Ако можеш да спреш тези чести ритници,
ако можеш да бъдеш и майка-баща,
откачи ми плашилото нежно. Приспи го.
Донеси ми го вечер, преди да заспя.

По средата на стаята стърже виолата.
Закачалките прашни са празни почти.
Полилеят е свит на кълбо. А и лампата
няма нужда от майка. Щом на пода си ти.

 


© Йоанна Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??