Щом седем пъти...

Apr 28, 2024, 4:56 PM

Poetry » Phylosophy

177 2 2

Което дадох – беше даром,
което взеха – го платих
и ден за ден сега я карам,
намятам дрипавия стих.
Разкъсан е и страшно духа,
но някак свикнах и с това...
Светличе малко – за разтуха,
мъждука в моите слова.

Небесните хармани, гумна,
преметох. Три пъти дори.
Безсъници когато лумнат,
безкрайно дълго ще гори.
И ангели високо в рая,
ще почернеят от дима.
Перца ще ронят, за да зная,
на кръста, че не съм сама.

Щом седем пъти (все по седем),
навярно тъй е за разпет,
от тръни цвете си отгледам,
ще знам, че всичко е наред.
Разковник ще намеря. Ето:
— Вземи! – луната ще рече.
Цигулка свиреща в полето,
любов, светулка и щурче...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2024-04-28T21:34:15+03:00

И са, Кате. Често. Ако е във финалната строфа - може, ако не - друго ще ти напиша.
troia (Катя Иванова)

2024-04-28T19:36:36+03:00

Имам чувството, че и мислите ти са в рима.
Хубавичко е. Дори открих себе си в него.