Feb 22, 2010, 10:24 AM
Щом си тръгнеш
"Ръката ти, протегната за сбогом,
е дълга километри...
И никога не ще я стигна аз..."
Иван Пейчев
Душите ни
се стичат като време
в димящия синтаксис
на мъглите.
Закърпените
мигове надежда
живеят
предпоследната си пролет.
От вечните тъги
остава слънце.
И вятър,
лесен за сънуване.
По-дълги
от момента на сбогуване
навярно ще останат
само раните.
© Геновева Христова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
!!!
-
благодаря за посещенията
и хубавите думи! -
"...ще останат само раните."
и то не за дълго сигурно...времето лекува...
-
Силно!!!
-
"По-дълги
от момента на сбогуване
навярно ще останат
само раните."
Поздравления! -
Силно,малко тъжно,елегично.Прочетох с удоволствие-не ми допадна само "димящия синтаксис".Синтаксис е наука за изреченията,дял е от граматиката и не можах да разбера защо е димящ?!Поздрав!
-
Много силно и внушаващо!
-
Ако вземеш често да кърпиш някоя надежда, по-добре я захвърли... явно е износена!
-
Кеффф!
-
хубаво!
-
Ех, че хубав стих!
-
По-дълги
от момента на сбогуване
навярно ще останат
само раните.
боц, бум.. -
Поздравления за прекрасния стих! -
Много хубаво...Силно и с много тъга.
-
!!!
-
Хубаво!
-
Силно!
Поздрав! -
Закърпените
мигове надежда
живеят
предпоследната си пролет.
!!! -
Браво, излято, изковано! Прочетох на един дъх.
-
Невероятно добре написано, силни метафори ,края е най-силен.Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Браво!