Щом те
Чуеш ли дърветата как се ронят,
листата шарени подир други как се гонят,
кои чрез душите си неспирно пеят
и в миг заедно съхнат, спират да се веят.
Видиш ли тяхната простота,
как голи и прозрачни полъхват ти от любовта,
от танц на вятър, блясък в дъжд,
до олюловане, любейки му се в последения си дъх.
Осъзнаваш ли краткия им престой,
неусетно всеки сезон постелил е своя слой,
като времето си мънички са те, ...