Как искам в този час на шепот тих,
когато тъна в скръб и сълзи лея
в един по-фин от устните ми стих
аз с нежност лунна тебе да възпея.
Така, че в миг деня с нощта да слея,
да грейнат пак навред звезди от злато.
Да можех малко вино да налея
да дам аз само глътка на Ерато,
тя мойта лира да дари богато...
Но пада бавно този късен зрак
и глъхне в мене всеки дъх тревожен.
Дали ще мога с леки трели пак ...