Щом усетиш предутринно ласка от първия хлад,
представи си я – весела, смугла, с нашарени длани.
Есента. Още август разгърден и бос е, и млад,
но тя скита невидима там, сред листа разлюляни,
от докосване плахо. Художник е тя – самоук,
но бои не пести, а и вече не може да спира,
своя порив, но август – безделникът още е тук,
а настроил е вятърът тънката, сребърна лира,
а щурците захласнато нота, след нота плетат
късче лято да хванат полека, с невидими мрежи...
Още тук е, но тръпне предесенно старият свят,
тази есен сърцето от камък дали ще разнежи? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up