Щом величието пълзи в калта
и крилата му, проядени от невестулки,
се провлачват тъжно - ти склони глава
и рисувай спомени, щастливо дълги.
Щом унинието вземе връх
и душата се загърне в мрачни дрипи,
не бъди за хищниците няма стръв,
а оставяй дирята си в дните...
Щом началото си има край,
то и краят не е без начало.
За да ги запазиш, първо ти раздай
своите сърце, ум, душа и тяло. ...