Вратата хлопва!
От туй,
което за съдба си мислил,
на живота вихъра,
извлича те на вън
Подскачаш, удряш се,
и спираш в първия
отсечен и полегнал пън
срещнал с острите си ръбовете,
очуканата ти въздишка
на отминалия сън!
Всичко като миг премина ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up