Тази нощ с нищо не е по-различна от вчера.
Същата стая, скучна маса, самотно легло.
Леден вятър зад прозореца потен трепери,
сто бляскащи свещи, смачкан лист и перо.
Тази нощ пак си с мен и ми хващаш ръката.
И рисувам коси и очи. Дали щрихът е нов?
Ненаписани думи, блянове с мигове кратки
в една неживяна, химерна, желана любов.
© Найден Найденов All rights reserved.
Човек вижда само това, което иска да види
Благодаря ви!