Цвили белият кон на радостта
зад стобора висок на свободата...
Рие с копита чернозема
на подивялата страст...
Еееех, ако скъса юздите...
Би полетял - по-бърз и от вятъра,
но върху седлото крепи се делникът -
неистово зъл ездач...
Звезди се мяркат в очите дълбоки,
към безкрая надничат...
Капе пяна от мисли
по далечния син кръстопът... ...