Сънуваш пак, унесен в тиха дрямка,
почти като разнежен котарак, така
в хамака, под черешовата сянка
кълбо с илюзии стискаш във ръка.
На времето в средата на сърцето
е вплела бурен сладостна тъга.
Под острите бодли на битието
снага разтяга бледата Луна.
Дали си бил богат, дали си властвал
в мечтите ù по-силен и от цар?
На китката ù гривна старо злато
копнежите си връзваш вместо дар. ...