Тези стаи са празни с години.
Тишината с въздишка се рони.
Само два силуета изстинали,
разминават се вън на балкона.
Още кряскат в просторите гларуси
и разделят на длани небето.
Топли длани, в които заплаквал си
и, с които си пазел сърцето.
Вече в стаите дяволски тихо е,
но изглежда, изглежда, че някой,
е нашарил в картините мигове –
в тези пъпчици маслени макове. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up