Едно щурче забравено от времето,
тихичко на бащиния праг припява.
Захвърлило на спомените бремето,
а песента му тъжна, болка ми навява.
Едва притихнала е лятна вечерта,
събрала в своето гнездо звездите.
Прекрачвам този праг… като черта,
пресичам го и връщам се във дните.
И в песента му. И пак съм малкото дете,
с бяла кърпичка, привързана в косите.
Щастлива бях. И с лятното щурче,
изгубени в полята, гонехме мечтите. ...