Щурчо-емигрантът забрави да мечтае.
Забрави, че артист е. Не пее, не играе.
За шепичка трошици от чуждата трапеза
не свири вдъхновено красива „полонеза”,
а тънък кръст превива в домовете чужди,
принуден да слугува, забравил свойте нужди.
Ех, българино, Щурчо, гладен и безхлебен,
в Родината отдавна те смятат непотребен
ония, дето свалят тънката ти кожа,
в чиято алчна длан са хляба, а и ножа!
Ония със плода на твоя труд преяждат,
а нито стрък пшеница, ни цветенце засаждат. ...