Посвещавам на теб
В далечината, някъде зад теб,
когато си говорехме,
чух романтична песен на щурци.
Нали е истина?
И те разбрали са за нашата любов.
Онази нощ, когато бяхме в парка.
И с тази песен искат да ни поздравят,
а сега? Какво ще правим?
Ще е трудно.
Но зная, ще успеем – утре е пред нас.
И тази романтична щурчова подкрепа,
с която възвисяват глас
няколко, наглед мъничета-щурчета.
И зная, ще успеем, защото… искаме.
По-силни сме от тях, и по-възвишени.
И вслушан във гласа им, не,
в твоя – заспал съм, в твоите обятия.
Подвластен не на умората, от която ме болеше вече,
а на онази щурчова песен, която звучеше
в твоя глас, и изпълваше сетивата ми…
Не е странно. Чудесно е!
И трябва да свикваме с мисълта, че
дори разделени, ще си казваме
колко си липсваме… за да продължим да се търсим.
…Провокирано и написано по идея на Lingerie /Ники/
31.10. 2007
© Нели All rights reserved.