Jun 30, 2010, 2:27 PM

Щурците щом си тръгнат да вечерят 

  Poetry » Love
626 0 12

 

Спокойна съм и те посрещам

в оранжевите си надежди.

Със лятото ще се сбогувам скоро,

а есента е в кукувича прежда. 

 

Каква красива златна хладнина

очаква ни със малко слънчев блясък

върху жълтеещите се листа

и по небето сутрин още ясно! 

 

Как ведро се усмихва моят ден,

когато знам, по-точно съм уверена,

че ти ще ме намериш, точно мен,

щурците щом си тръгнат да вечерят! 

 

И без сълзи – достатъчно валя

в душите ни за толкова години!

Без напрежение и без тъга

по пътя, който предстои да минем, 

 

ще полетим, по-ниско от дъжда

и по-високо от тревата суха.

Не трябва да ни плаши есента -

любовно гълъбите още гукат.

 

 

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??