Feb 17, 2009, 11:48 PM

Щурец 

  Poetry » Other
2958 5 44
Поех и аз утъпкания път,
по който бяха минали мнозина.
Набрах щурчета, в нужда да приспят.
А устните тъмнееха. До синьо.
Приготвих се за срещата си с Бог –
облечена в най-чистата си риза,
когато горе блесна зарево.
Огледах се в очите му. Отблизо.
И станах малка. С плитка доземи.
А той – висок. По ръст надминал хляба.
Зениците се гонеха сами.
Уплаших се за миг, но не избягах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Random works
: ??:??