Щурец тихо заспива,

когато нощта си отива,

уморен цяла нощ да свири

на хорото на светулките красиви.

А слънцето вече пристига,

наедрява и  бърза,

с топли лъчи гальовни,

нежно да пробуди пеперуди съновни.

Петлите първи веч отдавна пеят

и приканват съществата земни

да си поживеят.

Селяк си морно очи отваря

и бавно и протяжно крака провлачва,

изморен да става със слънцето ранобудно.

Но зайчето слънчево през очите му проблясва

и весело и игриво го подканва

към работата трудна,

към работата тежка.

И песента на пойни птички в сърцето му заиграва

и душата му се радва,

и очи широко отворени към небето гледат,

гледат и не вярват колко е ясно синьо то.

И краката сами пътя си познават,

и към живота работен го запътват,

а селяка вече буден и разбуден,

весело свирука под мустак във такт.

Деня завърта се, не спира,

жега пари челото мокро,

но селяк си погледа не вдига

и неуморно мисли устремени,

мечти недоизживени

в земята заравя.

И идва вечерта желана,

вечерта дочакана и мечтана,

у дома да се прибере

при малкото си дете.

Ръцете тежки, уморени

без капка сила оставени,

поемат телцето на детето

и го понасят към легълцето.

Деня завърта се, не спира,

щурец ведър песен засвиря

и светулките на хорото се хващат

и по цяла нощ, като самодиви красиви,

обикалят селата и светят на децата.