Sep 5, 2007, 8:47 PM

Щъркели... 

  Poetry
713 0 2
Чух вика на детето... И се обърнах...
Погледнах към небето...
А ужким бързах.
И останах така -
миг-два, преди да си тръгна.
Не се замислих чак до вечерта,
в леглото спомена ми се завърна.
Те бяха там - свободни, окрилени -
тръгваха към чуждата земя.
Всички заедно, от слънцето облени,
приканваха към назе есента.
Усмихнах се и тайничко си казах: ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Random works
: ??:??