Изгрява вече слънцето в зарана
и от безоблачните небеса
стопява болките във всяка рана
и прави пролетните чудеса.
И топъл вятър с мириса на пролет
търкаля вихри по коларски път.
В душа ми щъркел спира своя полет
и в мен намира своя топъл кът.
Самата пролет носят тези птици
и внасят във душата доброта.
Вечер стихват чувствата - аплици,
като заспиват морни през нощта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up