Jan 5, 2018, 9:52 PM
...щъркелово вързопче с пролет...
Повтори.
Бялото вълчание на зимата.
Следите: Скрежни шипки. Рани.
Мъглите търсят. В нещо да ме има.
Снегът тежи. И доземи се кланя.
Къде е ранозрейната ти есен?
Оная. С лък на Паганини.
Голи клони. И една обесница.
Сам - сама. Прелива чаша вино.
Забравих ли? Да бях те допълзяла.
Реката дири слънчеви послания.
Пъртината към мен блести. Но ялово.
Пусни едно. Сърцето ми да хване.
На сянката удобната представа.
И към небето витата и стълба.
Посятото не винаги остава.
Надеждата я изкълвава гълъб.
И студ нозете и сковава.
© Таня Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
По пъртини някъде бродиш.
Здравей, скитнице!
-
"Посятото не винаги остава", но пък написаното докосва!
-
...гълъбово изкълваване...
-
Напук на всичко, ти желая една усмихната и сбъдната Нова година, Танечка!! Прегръдки, Прекраснице!!
-
"На сянката удобната представа."
на дървената пейка изпод нея
и аз поседнах кротко и за кратко.
И после продължих подир надеждата...
За много години Чаровнице! -
Снегът е сезонен, обаче и се топи...
Как ги редиш тези думи - толкова различни са! -
без коментар!
-
...и те "видях" в тях, Таня...
-
... тежа си и аз ама.......
Благодаря ти, Рен, че намина из мъглите ми... -
Винаги си различна, често вероятно неразбрана, но тук те аплодирам възхитена, Таня!!!
"Мъглите търсят. В нещо да ме има." - изключително ми натежа този стих...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Бих ти го написала сто пъти...