Щъркелът със счупени криле
топли си гръбнака край комина -
чопли малки късчета небе,
гне́здили в перата цяла зима.
В спомени за юг добре запазени
къта, да не гангренясат, раните.
Зимните виелици са сгазили
къшеите хорски подаяния.
Птичият му плам ще доживее
слънчевите струйки топло лято,
но сиротен, щъркът не копнее
вече отлетялото си ято...