Шугавела любов рипка в мене,
все въздишам по разни жени
и им падам дори на колене...
А отвътре какво ли боли?
Тя, душата ми, няма си къща
и върлува сред чудни мечти,
във очите им вечер ме връща...
Хей, душице, къде си - кажи?
Греховете ми бутай навътре,
че влудяващ неразум гори,
нейде там, из нетленните кътове
на безкрайните твои гори... ...