Шумът на безбрежното море
звучеше като симфония,
караше човека да прозре,
че природата живее в хармония.
Стъпките по плажа заглушени
даваха знак за човешко присъствие.
В симфонията внасяха промени.
Дали звукът е монотонен в тяхно отсъствие?
Чайките гласовити се намесиха,
доизградиха звуковата картина.
Звуците хармонично се смесиха -
приличаха на шум от раковина.
Сравнен с шума урбанистичен,
породен от машините и човека,
шумът на плажа е толкова различен -
изгражда желана звукова пътека.
В града звуците са хаотични и неравномерни -
брътвеж на хора, бучащи превозни средства.
Понасяш ги с усилия неимоверни -
шумът в деня ти не се вмества.
В забързания делник копнеем за гората,
където птиците напяват свои песни,
където вятърът звучи в дърветата и цветята,
щурците свирят симфонии чудесни.
© Мариета Дечевска All rights reserved.