Шушумига
Аз сигурно изглеждам шушумига,
тъй както слизам вече към стоте –
седя – и пиша книга подир книга,
и все се питам – кой ще ги чете?
Тъй както трупа мравката трошици
в мравунячето свое – за зимъс,
над римите – ята несметни птици! –
аз сторвам с обич своя честен кръст.
И всяка вечер – пална ли кандило,
заспивам чак със Третите петли.
За всичко родно, българско и мило
душата в мен не спира да боли!
И – питам се? – в минути на умора,
и – може би? – дълбоко съм неправ –
престанахме ли с вас да бъдем хòра?
Бог ще прости ли вълчия ни нрав?
Две риби, четвърт хляб – това ми стига.
Защо пък не и водка-две "Smirnoff"?
Помнете ме? – печална шушумига,
дошла на този свят за миг Любов.
© Валери Станков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Искренно желая тия трошици да се опазят и в гладната духовна зима да нахранят някого! Много, много искам трушиците духовност да не се разпиляват, погазват, забравят!
-
И пак браво.
Учиш на живот! -
Харесва ми твоята самоирония, Валери, защото е пирсъща на силните духом!Поздравления!
-
Бог е Любов и живее в тебе.
-
Красива оригинална поезия – чиста и съкровена като сълза.
-
Няма да свършат четящите хора, Валери! И Човеците - също, докато има такива поети като теб, ще ги води светлината! Поредният блестящ твой стих!
-
"...престанахме ли с вас да бъдем хора?
Бог ще прости ли вълчия ни нрав?"
Ето, тези въпроси говорят за достойнствата на твоята поезия, Валери!
Поздравявам те горещо и те уверявам, че твоите стихотворения ще учат на човещинка хората след теб! -
Много откровен и истински стих! Заситих сетивата си!
Благодаря, че ми достави това удоволствие!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
