Посърнал в тъга е, когато се хили,
сърцето му смее се в скръбен романс,
наяве е свит и объркан, наивен,
във роля се вихри в лудешки каданс.
А колко е смешен, едва ли не знаеш,
надут до излишност със хелий балон,
когато го пукнат издиша бемолно,
а щом се надуе се пръска с апломб...
Но знае ли броя на свойте проблеми –
те спирки не знаят – горят неуморни...
Всред пухени спомени тихо се моли...
... за стих подарен – от Песен мажорна.