Един ден тя ще си отиде -
смолиста влага между клоните,
прозоречен светлик в годините,
лъчиста сянка под тополите...
Ще тръгне боса по прибоя си -
последен блясък на вълнение.
Изпълнена с преломни полюси,
изпразнена от въжделения.
Ще веят ветровете ризата
над лактите й оголяли.
Под утрото слани ще слизат.
И птица слънцето ще пали. ...